пюрирало

Речник на българския език

1. пюрирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пюрирало е производна форма на пюрирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пюрирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пюрирало е производна форма на пюрирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. пюрирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

пюрирало е производна форма на пюрирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. пюрирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

пюрирало е производна форма на пюрирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).