пюпитъра

Речник на българския език

1. пюпитъра — ед. ч. непълен член

пюпитъра е производна форма на пюпитър (ед. ч. непълен член).

2. пюпитъра — бройна форма

пюпитъра е производна форма на пюпитър (бройна форма).