пъчил е

Речник на българския език

1. пъчил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пъчил е е производна форма на пъча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пъчил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пъчил е е производна форма на пъча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).