пъчил

Речник на българския език

1. пъчил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пъчил е производна форма на пъча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пъчил — мин. деят. св. прич. м. р.

пъчил е производна форма на пъча (мин. деят. св. прич. м. р.).