пъхал

Речник на българския език

1. пъхал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пъхал е производна форма на пъхам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пъхал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пъхал е производна форма на пъхам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. пъхал — мин. деят. св. прич. м. р.

пъхал е производна форма на пъхам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. пъхал — мин. деят. несв. прич. м. р.

пъхал е производна форма на пъхам (мин. деят. несв. прич. м. р.).