пъстрите

Речник на българския език

1. пъстрите — мн. ч. членувано

пъстрите е производна форма на пъстър (мн. ч. членувано).

2. пъстрите — сег. вр., 2 л., мн. ч.

пъстрите е производна форма на пъстря (сег. вр., 2 л., мн. ч.).