пъстрил

Речник на българския език

1. пъстрил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пъстрил е производна форма на пъстря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пъстрил — мин. деят. св. прич. м. р.

пъстрил е производна форма на пъстря (мин. деят. св. прич. м. р.).