пъстрело

Речник на българския език

1. пъстрело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пъстрело е производна форма на пъстря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пъстрело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

пъстрело е производна форма на пъстря (мин. деят. несв. прич. ср. р.).