пъстрели

Речник на българския език

1. пъстрели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

пъстрели е производна форма на пъстря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. пъстрели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

пъстрели е производна форма на пъстря (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).

3. пъстрели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

пъстрели е производна форма на пъстрея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

4. пъстрели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

пъстрели е производна форма на пъстрея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).