пъстрел

Речник на българския език

1. пъстрел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пъстрел е производна форма на пъстря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пъстрел — мин. деят. несв. прич. м. р.

пъстрел е производна форма на пъстря (мин. деят. несв. прич. м. р.).