пърхахте

Речник на българския език

1. пърхахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

пърхахте е производна форма на пърхам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. пърхахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

пърхахте е производна форма на пърхам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).