пърхаха

Речник на българския език

1. пърхаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

пърхаха е производна форма на пърхам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. пърхаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

пърхаха е производна форма на пърхам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).