пърпорило е

Речник на българския език

1. пърпорило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пърпорило е е производна форма на пърпоря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пърпорило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пърпорило е е производна форма на пърпоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).