пърпорила

Речник на българския език

1. пърпорила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

пърпорила е производна форма на пърпоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. пърпорила — мин. деят. св. прич. ж. р.

пърпорила е производна форма на пърпоря (мин. деят. св. прич. ж. р.).