пърпори

Речник на българския език

1. пърпори — сег. вр., 3 л., ед. ч.

пърпори е производна форма на пърпоря (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. пърпори — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

пърпори е производна форма на пърпоря (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. пърпори — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

пърпори е производна форма на пърпоря (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. пърпори — повелително наклонение, ед. ч.

пърпори е производна форма на пърпоря (повелително наклонение, ед. ч.).