пърпорело

Речник на българския език

1. пърпорело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пърпорело е производна форма на пърпоря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пърпорело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

пърпорело е производна форма на пърпоря (мин. деят. несв. прич. ср. р.).