пърпорел

Речник на българския език

1. пърпорел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пърпорел е производна форма на пърпоря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пърпорел — мин. деят. несв. прич. м. р.

пърпорел е производна форма на пърпоря (мин. деят. несв. прич. м. р.).