пържили

Речник на българския език

1. пържили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

пържили е производна форма на пържа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. пържили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

пържили е производна форма на пържа (мин. деят. св. прич. мн. ч.).