пържи

Речник на българския език

1. пържи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

пържи е производна форма на пържа (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. пържи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

пържи е производна форма на пържа (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. пържи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

пържи е производна форма на пържа (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. пържи — повелително наклонение, ед. ч.

пържи е производна форма на пържа (повелително наклонение, ед. ч.).