пъплил е

Речник на българския език

1. пъплил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пъплил е е производна форма на пъпля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пъплил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пъплил е е производна форма на пъпля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).