пълнило е

Речник на българския език

1. пълнило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пълнило е е производна форма на пълня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пълнило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пълнило е е производна форма на пълня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).