пълзяло

Речник на българския език

1. пълзяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пълзяло е производна форма на пълзя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пълзяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пълзяло е производна форма на пълзя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. пълзяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

пълзяло е производна форма на пълзя (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. пълзяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

пълзяло е производна форма на пълзя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).