пълзял

Речник на българския език

1. пълзял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пълзял е производна форма на пълзя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пълзял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пълзял е производна форма на пълзя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. пълзял — мин. деят. св. прич. м. р.

пълзял е производна форма на пълзя (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. пълзял — мин. деят. несв. прич. м. р.

пълзял е производна форма на пълзя (мин. деят. несв. прич. м. р.).