пълзели

Речник на българския език

1. пълзели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

пълзели е производна форма на пълзя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. пълзели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

пълзели е производна форма на пълзя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. пълзели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

пълзели е производна форма на пълзя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. пълзели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

пълзели е производна форма на пълзя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).