пъдил е

Речник на българския език

1. пъдил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пъдил е е производна форма на пъдя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пъдил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пъдил е е производна форма на пъдя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).