пъдил

Речник на българския език

1. пъдил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пъдил е производна форма на пъдя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пъдил — мин. деят. св. прич. м. р.

пъдил е производна форма на пъдя (мин. деят. св. прич. м. р.).