пъдело

Речник на българския език

1. пъдело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пъдело е производна форма на пъдя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пъдело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

пъдело е производна форма на пъдя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).