пъдел

Речник на българския език

1. пъдел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пъдел е производна форма на пъдя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пъдел — мин. деят. несв. прич. м. р.

пъдел е производна форма на пъдя (мин. деят. несв. прич. м. р.).