пушнело

Речник на българския език

1. пушнело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пушнело е производна форма на пушна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пушнело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

пушнело е производна форма на пушна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).