пушнел

Речник на българския език

1. пушнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пушнел е производна форма на пушна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пушнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

пушнел е производна форма на пушна (мин. деят. несв. прич. м. р.).