пушнал

Речник на българския език

1. пушнал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пушнал е производна форма на пушна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пушнал — мин. деят. св. прич. м. р.

пушнал е производна форма на пушна (мин. деят. св. прич. м. р.).