пушило си

Речник на българския език

1. пушило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

пушило си е производна форма на пуша (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. пушило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

пушило си е производна форма на пуша (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).