пушило е

Речник на българския език

1. пушило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пушило е е производна форма на пуша (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пушило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пушило е е производна форма на пуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).