пушило

Речник на българския език

1. пушило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пушило е производна форма на пуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пушило — мин. деят. св. прич. ср. р.

пушило е производна форма на пуша (мин. деят. св. прич. ср. р.).