пушила

Речник на българския език

1. пушила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

пушила е производна форма на пуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. пушила — мин. деят. св. прич. ж. р.

пушила е производна форма на пуша (мин. деят. св. прич. ж. р.).