пушил

Речник на българския език

1. пушил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пушил е производна форма на пуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пушил — мин. деят. св. прич. м. р.

пушил е производна форма на пуша (мин. деят. св. прич. м. р.).