пустяло

Речник на българския език

1. пустяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пустяло е производна форма на пустея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пустяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

пустяло е производна форма на пустея (мин. деят. св. прич. ср. р.).