пустяла

Речник на българския език

1. пустяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

пустяла е производна форма на пустея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. пустяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

пустяла е производна форма на пустея (мин. деят. св. прич. ж. р.).