пустял

Речник на българския език

1. пустял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пустял е производна форма на пустея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пустял — мин. деят. св. прич. м. р.

пустял е производна форма на пустея (мин. деят. св. прич. м. р.).