пустя

Речник на българския език

1. пустя — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

пустя е производна форма на пустея (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. пустя — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

пустя е производна форма на пустея (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).