пустосало

Речник на българския език

1. пустосало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пустосало е производна форма на пустосам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пустосало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пустосало е производна форма на пустосам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. пустосало — мин. деят. св. прич. ср. р.

пустосало е производна форма на пустосам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. пустосало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

пустосало е производна форма на пустосам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).