пустосали

Речник на българския език

1. пустосали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

пустосали е производна форма на пустосам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. пустосали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

пустосали е производна форма на пустосам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. пустосали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

пустосали е производна форма на пустосам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. пустосали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

пустосали е производна форма на пустосам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).