пустели

Речник на българския език

1. пустели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

пустели е производна форма на пустея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. пустели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

пустели е производна форма на пустея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).