пустеело

Речник на българския език

1. пустеело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пустеело е производна форма на пустея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пустеело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

пустеело е производна форма на пустея (мин. деят. несв. прич. ср. р.).