пустеел

Речник на българския език

1. пустеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пустеел е производна форма на пустея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пустеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

пустеел е производна форма на пустея (мин. деят. несв. прич. м. р.).