пунтирахте

Речник на българския език

1. пунтирахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

пунтирахте е производна форма на пунтирам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. пунтирахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

пунтирахте е производна форма на пунтирам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).