пунтирал

Речник на българския език

1. пунтирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пунтирал е производна форма на пунтирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пунтирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пунтирал е производна форма на пунтирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. пунтирал — мин. деят. св. прич. м. р.

пунтирал е производна форма на пунтирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. пунтирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

пунтирал е производна форма на пунтирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).