пунтира

Речник на българския език

1. пунтира — сег. вр., 3 л., ед. ч.

пунтира е производна форма на пунтирам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. пунтира — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

пунтира е производна форма на пунтирам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. пунтира — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

пунтира е производна форма на пунтирам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).