пунктирах

Речник на българския език

1. пунктирах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

пунктирах е производна форма на пунктирам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. пунктирах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

пунктирах е производна форма на пунктирам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).