пунктирали

Речник на българския език

1. пунктирали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

пунктирали е производна форма на пунктирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. пунктирали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

пунктирали е производна форма на пунктирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. пунктирали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

пунктирали е производна форма на пунктирам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. пунктирали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

пунктирали е производна форма на пунктирам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).